Откакто наблюдавам световния шампионат имам чувството, че всички непрекъснато се озъртат за младия воин, който ще изяви своите претенции към трона на 39-годишния доминатор в ASP. През всичките 20 години от неговото господство на върха, това оглеждане за претендент ту ентусиазирано се засилваше , ту затихваше безславно. През 90-те години се възлагаха надежди на връстниците му, изключителни сърфисти като Тейлър Нокс, Кийрън Пъроу, Роб Мачадо. По късно се появиха новатори като Тадж Бъроу, когото австралийците боготворяха, Мик Фанинг, Джоел Паркинсън. Кели отново успя да се справи, като прекрасно се адаптира към новите условия, новите изисквания и новите елементи, които се оценяваха. В началото на 21-ви век вече никой не виждаше опонент на американеца и като че ли всички просто започнаха да очакват годинките да си кажат думата.
Е, това не се случи. Случиха се две други неща. По това време Кели Слейтър беше станал по-популярен от който и да било друг сърфист. Бе станал медийна звезда, папараците го снимаха по срещи с манекенки и актриси, беше най-разпознаваемото лице от света на сърфинга. Най-скъпо платения сърфист се появяваше по страниците на нямащи нищо общо със спорта издания. И подобно на други свои събратя по слава, това отне възможността му да има личен живот и започна да оказва голямо напрежение върху него. Когато всички очакват от теб да побеждаваш винаги, това неминуемо слага своя отпечатък върху спокойствието ти и душевния мир.
Точно в този момент на сцената се появи сърфист със същата, ако не и по-силна мотивация за победа. Анди Айрънс притежаваше огромен талант, съчетан с огромна амбиция. И уцели най-правилното време да ги прояви. Най-голямото съперничество в сърфа се роди. Зрелищните хийтове на директен двубой между Анди и Кели събираха повече зрители от когато и да било. След три поредни световни титли на Айрънс всички бяха готови да се сбогуват с Кели Слейтър. Дори самият той смяташе, че това явно е краят на кариерата му. Оттегли се за една година от тура и се отдаде на free-сърф. Скри се от света, от медиите, ограничи контактите си само до най-близките си хора.
Именно през тази една година вън от състезания и натиск Кели осъзна какво му липсва.
“It should to be fun!” - както самият той се изрази. Амбицията за победа на всяка цена, спортната злоба, напрежението, всичко това вече беше зад гърба му. Завърна се победоносно със световна титла през 2005-та. Анди Айрънс, знаменития му съперник вече не можеше да достигне същото ниво. Появиха се нови играчи, които света обяви за гениални новатори в лицетo на Дейн Рейнолдс. Човек, когото всички сърфисти считат за най-добрия, включително и самия Слейтър и който не е печелил нищо до сега. Младите пушки дойдоха с нови номера, масивни air-елементи и желание за победа.
“Когато бях млад се учех от по-големите. Сега се уча от младите” - сподели Кели в едно интервю. И не само се учеше, той претворяваше всичко ново в свой стил.
От 2005 до сега единствено Мик Фанинг успя два пъти да триумфира с титлата, следван неотлъчно от Кели Слейтър.
На 38-годишна възраст той спечели безпрецедентна десета световна титла след две деситилетия господство. Срещу него вече излизаха два пъти по-млади състезатели. След като конкуренция не се виждаше никъде, започнаха въпросите дали ще се откаже след десетата титла. Не само че не се отказа, но в настоящия момент, два дни преди предпоследния кръг от шампионата в Сан Франциско, Мистър Слейтър е в ситуацията да спечели само два хийт-а, за да се окичи с единадесета световна титла.
Тази година определено ще бъде запомняща се. Кели започна с победа, после реши да пропусне състезанието в ЮАР, което се проведе при доста постна прогноза, за да покара за кеф на невероятните вълни на Cloudbreak, което беше шок за всички, но той следваше мотото, което го извади от тежките му моменти - It should to be fun! Завърна се в тура и бързо оглави временното класиране.
Ще се запомнят и трите последователни финала (за пръв път в историята), на които излизаше срещу страхотния Оуен Райт. Ще се запомни и едва 17-годишния бразилец Габриел Медина, който направи чудеса от храброст и дори спечели състезание през първата си година в тура.Кели сподели, че е сигурен във възможностите на Медина да спечели няколко световни титли.
Но това, което ще се помни най-дълго ще бъде поредната титла на Краля. Човекът, който именно с доминацията си тласкаше професионалния сърфинг напред, защото младите трябваше да бъдат безкрайно и постоянно креативни, за да могат да се равняват по него.
На какво се дължи всъщност този безпрецедентен успех?
На това че Кели е универсален сърфист.
Тадж Бъроу и Дейн Рейнолдс са новатори. Анди Айрънс беше страховит big wave rider. Мик Фанинг, Парко и Джорди Смит са специалисти в air-елементите.
А Кели просто е гениален във всичко това накуп. Освен това е един от най-отдадените на free сърфинга.
На 39 години и във форма, на която могат много от по-младите му съперници да завидят.
Идва ли краят на ерата “Кели Слейтър”?
Със сигурност ще дойде. Някой ден. Но вече никой не смее да прогнозира кога.
No comments:
Post a Comment